Битка

Земни дни , които имат своя край

Мигове прекарани в ад и рай

А живота изтекъл си е май

 Думички остават тъй дълбоко

Спомени измъчват те жестоко

И сълза проблясва в окото-

Пак си сам в леглото

Празнота и студ са спътник вечен

И сякаш с чужди дрехи си облечен

Там си , а те няма сред тълпата

Край теб чужди са лицата

Като призрак бродиш без покой

Сблъскваш се с лъжи безброй,

В тях се давиш , като в порой

Но изправяш се и влизаш пак в бой.