Днес е тъжен , тежък ден за мен .Задушавам се от страх.Трябва да взема решение как да продължа живата си.Много са нещата с които трябва да се съобразя.Иска ми се да споделя с някой , но е толкова сложно.Когато пиша освобождавам напрежението .Ето това изплака душата ми тази сутрин.Може и да не ви хареса , но ще го кажа за да ми олекне поне малко.Зная , че всичко което пиша е мрачно това е така защото душата ми страда и тъй като в главата ми винаги има картини съответстващи на състоянието в което се намирам днес картината е : малко врабче с премазано крилце в калта, пърха с последни сили обърнало на една страна главичка , а очите се реят някъде далече в небето красиво, необятно ,синьо....Съжалявам , че не мага да ви усмихна , но ми се плаче това е.                                              

Везни

Какво да правя?

Накъде да продължа?

В главата се роят въпроси,

а един повтаря се безспир.

Как да бъда майка и любима?

Как душата си да съхраня?

Все някой ще е жертва на мечтите

Клатят се везните.

Боли и пак боли.

Очи замръзнали от страх.

Нозе заровени в кал и прах.

Тела безжизнено стоят,

като попарени мълчат.

Везните на живота се люлеят

чак завива ни се свят,

а тази люлка е така зловеща.

Съдбата грозно хили се насреща.

Люлее ни ,  мъчи се сърцето.

Буксува и от безсилие кърви.

Неканени потичат и сълзи

И пак заради тез мечти,

Така от тях боли.

18.12.2008г.