На 40 години

Годините се изнизват - безвъзвратно

Оглеждам се, остаряла-непонятно

Помъдряла много вероятно

Изненадана малко неприятно.

На 40 вече си е късно

Старостта ти прави мръсно

Любовта е разум вече

А младостта е тъй далече
Стъпвам с нозе подвити

С очи в земята впити

И усмивките изтрити

а горчилките изпити

Време сякаш не остава

Да се почустваш малко по-така

Да забравиш своите години

Да се раздаваш без причини

Туй е истина престара

Възрастта закичва ни с пендара

Старостта нанесла е шамара

А в душата преминал е пожара.